Тренировъчна площадка №1

Момчето каза: Да знам как се прави тази техника. - и момчето започна да тренира.Момчето реши, че ще прави два опита а след тези два опита щеше да си взима кратка почивка около три-четери минути.Момчето започна да се засилва към чучулото и скочи срещу него.След това момчето напери крак и се опита да направи Динамично влизане.Момчето не успя много добре да го направи но продължи да опитва.Момчето отново се засили към чучулото, скочи и напери крак срещу него.След този опит момчето седна на земята да си вземе малка почивка.То си каза: "Тази техника е горе-долу като Шиши Рендан и като Коноха Дай Сенпуу...би трябвало да успея да я науча бързо.Но ще видим какво ще стане" След тези мисли момчето отново се изправи и продължи с тренировките си.ТОй се засили към чучулото, скочи и напери крак срещу него.След този опит момчето направи още един и една почивка.След като той трябваше да направи другия опит той седна малко на земята за да си почине...момчето вече беше измурено но продължи да тренира.Момчето се засили към чучулото , скочи и напери крак срещу него за да направи Динамично влизане но се спъна във един камък но за щастие нараняванията не бяха много големи и момчето продължи да тренира...Момчето се засили към чучулото , скочи и изпъна крака си срещу чучулото за да може да направи техниката коя учеше сега ала и сега не успя да се справи по-добре от предишния път...момчето седна на земята да си почине и да се замисли как да направи техниката.След като си почина момчето продължи да тренира техниката Динамично влизане...Момчето се засили към чучулото , скочи и изпъна крака си към чучулото за да направи техниката.След това момчето опита отново да направи техниката като се засили към чучулото , скочи и насочи крака си към чучулото с надеждата да направи техниката ала не успя и седна да си почине за малко...след като си почина след две-три минути момчето продължи с тренировките които направо го убиваха и той едвам едвам се държеше.Момчето продължи да тренира.Той се засили към чучулото , скочи и насочи крака си към чучулото с надеждата да направи техниката която беше доста трудна.Поне за него.След този опит момчето продължи да тренира като се засили към чучулото , скочи и насочи крака си върху чучулото за да направи техниката Динамично влизане но момчето не може да го направо много добре.След това момчето седна да си почине.След като си взе една дълга почивка момчето продължи да тренира докато си мислеше за неговите родители и приятели.Момчето се засили към чучулото , скочи и насочи крака си към чучулото което щеше да яде голям бой ако момчето не направеше техниката скоро.МОмчето седна да си почива след двата опита.Момчето продължи да тренира неуморно за да успее да направи техниката която толкова много го мъчеше и искаше да я направи колкото се можеше по-бързо защото той нямаше още много сили и трябваше да научи техниката колкото се можеше по-бързо...той се засили към чучулото , скочи и насочи крак срещу него за да може да нраправи Динамично влизане.Той се разочарова че не успя да направи техниката но продължи да тренира защото искаше да научи тази техника>След това момчето се засили към чучулото , скочи и насочи крак към чучулото с надеждата да направи техниката Динамично влизане.Момчето продължи да тренира като побъркан за да научи техниката.Той първо седна да си почине защото беше доста измурен от толкова много опити и седеше седнал на земята дългов време.Той си играеше с някаква тревичка и тя беше някаква детелинка която имаше четири листенца.Момчето продължаваше да стоя така с минути.След като си почина достатъчно момчето се изправи и продължи да тренира техниката Динамично влизане.След това момчето се засили към чучулото , скочи и насочи крака си към чучулото с надеждата да напрви техниката кояо учеше.След това момчето отново продължи да тренира техниката Динамично влизане.Той се засили към чучулото, скочи и насочи крака си точно към чучулото да го смаже и да направи техниката.След този опит момчето седна да си почине замалко и след това продължи да тренира техниката Динамично влизане.След това момчето се изправи и продължи с тренировките.ТОй се засили към чучулото скочи и насочи крака си км чучулото с надеждата да усвои Динамично влизане.Но той не успя да направи техниката както желаеше но имаше малък напредък.Успокоението което можеше да служи като упора на момчето беше че той напредваше бързо и си мислеше че скоро щеше да научи техниката.Той се засили към чучулото скочи и насочи крака си към чучулото което беше неговата мишена във тази техника.Момчето много обичаше да прави Тайджуцу техники въпреки че неговият боен стил беше Нинджуцу...момчето отново се засили към чучулото и отново скочи изпъвайки соя крак и искаше да направи техниката Динамично влизане колкото се можеше по-бързо защото сега момчето нямаше много сили и скоро щеше да капен от умора.След това момчето седна на земята да си почине.След като си почина момчето се изправи и продължи с тренировките които много го измуряваха и той нямаше да издържи още дълго защото той още нямаше много много сила и скоро щеше да капне от умора.След това момчето се засили към чучулото , скочи и насочи крака си точно към чучулот за да успее да направи техниката Динамично влизане...Момчето опитваше неуморно и неумрно за да успее да нправи техниката която го мъчеше толкова много но момчето мислише че скоро щеше да успее да я научи въпреки че беше доста исмурен.Момчето седна на земята да си почине.След като си почина момчето продължи с тренировките.Той се изправи и се засили към чучулото.Той скочи и насочи крака си точно към главата на чучулото за да можеше да направи техниката Динамично влизане

зимбабве благодари на сенсея си листчето взе го и започна с опитите да прекара чакра по парчето хартия затвори си очите и започна да си представя как все едно вятара минава през него той трябваше да направи същото макай и на думи да беше по лесно от колкото на практика отново затвори очи и се опита да изхвърли сички други мисли от кифирицата си тогава събра колкото можеше повече чакра в ръцете си мислеше си само как чакрата преминава пред листа и той изгаря,къса се или се намокря защото искаше да има една от тези три вида чакра огнена вятарна и водна той събра още малко и я запрати право в малкия лист хартия който държеше надявайки да се получи още от първия път но не успя и той реши да опита отново Зимбабве хвана листчето в ръка отново и започна да се концентрира след няколко минути той беше изхвърлил почти сичко от главата си освен мисалта че трябва да успее колкото може по бързо във същия момент той се сети за една песен и почна да си я тананика докато събираше още чакра в себеси за да направи нещо на листчето хартия след няколко минути когато реши че е събрал достатачно чакра той я пусна надолу по ръцете си и я истреля право във листчето тогава се появи голям облак от дим и той започна да маха с ръце да види дали се е получило нещо.

Момчето беше по средата на техниката
За зимбабве:Огнена

Но момчето вече беше доста измурено но продължаваше да тренира докато не получеше желаният от него успех който беше да научи техниката Динамично влизане до съвършенство.Момчето продължи да тренира и не се отказваше лесно от целата си която беше единствена една и тя беше - да научи техниката ДИНАМИЧНО ВЛИЗАНЕ което никак не беше лесно движение.Момчето след този опит седна и си почина на земята.След това момчето след като си почина отново се изправи и продължи да тренира докато не научише техниката която искаше.Момчето се засили към чучулото, скочи и насочи крака си точно към чучулото.След това момчето продължи да тренира.Той се насочи към чучулото , скочи и отново насочи крака си към чучулото което беше изяло няклко Динамични влизания досега.След този опит момчето отново седна да си почине за по-дълго време защото беше доста измурено от толкова много тренировки.Момчето се засили към чучулото, скочи и насочи крака си към чучулото с надеждата да научи техниката Динамично Влизане...Момчето продължи да тренира.Той постоянно правеше процедурата- два-три опита и после една кратка почивка за около две-три минути които му е струваха божествени и момчето много им се насладяваше защото той така си отдъхваше от толкова много опити.Момчето продължи да тренира техниката Динамично влизане.Той се засили към чучулото , скочи и насочи крака си към чучулото с надеждата да направи техниката която доста го измуряваше но той продължаваше да тренира.Момчето отново се засили към чучулото и отново скочи срешу него като изпъна крака си точно към него.След тези два опита момчето седна да си почине за две тир минути.Докато почиваше момчето си играеше с някаква тревичка която беше много забавна и Узумаки много се веселеше с нея.След като си почина момчето продължи с тренировките които направо го убиваха.Момчето се изправи и се засили към чучулото.Той скочи и напери крака си точно към главата на чучулото където техниката беше най опасна...След този опит момчето продължи с тренировките.Той се засили към чучулото и отново скочи изпъвайки крака си към чучулото с надежадата да направи техниката Динамично влизане и той беше обеден че скоро щеше да успее да нраправи техниката която толкова много го мъчеше.Момчето реши на всеки три опита да правеше почивка а не на всеки два опита какво беше досега.Момчето отново се засили към чучулото , скочи и изпъна крака си до максимална степен за да направи техниката която беше доста трудна но момчето успяваше да се справи засега.След тези три опита момчето седна да си почине за кратко.След като си почина момчето продължи да тренира техниката Динамично влизане.МОмчето се засили към чучулото, скочи и изпъна крака си към чучулото с надеждата да успее.След този опит момчето реши да направи още два.Момчето отново се засили към чучулото и отново скочи и намери крака си срещу него...момчето продължи да упитва упорито за да успее да направи техниката която го мъчеше вече доста дълго време но момчето се беше въоражило с търпение и нямаше намерения да се отказва...След този опит момчето отново седна на земята да си почине за кратко време като отново си играше с някаква си тревичка...След като си почина младото момче се изправи и продължи с тренировките които доста го мъчеха но момчето не искаше да се отказва и затова продължи да тренира техниката.Момчето се засили към чучулото и скочи изпъвайки крака си до максимална степен с надеждата да направи техниката ДИнамино влизане перфектно.След като направише техниката Динамично влизане момчето смяташе да прави много тренировки за да успее да се подготви за Чуунинският изпит и да успее да стане Чуунин.Той разбра че бил силен но нямал много добър статс и затова момчето си каза че ще тренира за този Чуунински изпит неуморно...Момчето отново се засили към чучулото и отново продължи да скача изпъвайки крака си до максимална степен с надеждата да усвои техниката Динамично влизане...След този опит момчето реши да направи още един опит като се надяваше с него да направи техниката с която се беше заел вече доста часа.ТОй се засили към чучулото, скочи изпъвайки крак към него и се опита да направи Динамично влизане но се спъна в един камък и падна на земята.За щастие раните не бяха големи и момчето можеше да продължи с тренировките си най-спокойто.Но преди това момчето искаше да направи една почивка и заотва седна на земята като постоянно си играеше с тревичката която вече му беше станала занимавка...След като момчето си почина то отново се изправи и продължи да тренира техниката Динамично влизане...Той се засили към чучулото скочи изпъвайки крак към него и се надяваше да успее да усвои техниката.Момчето отново се засили към чучулото, отново скочи изпъвайки крак към него с надеждата да научи техниката Динамично влизане...

Браво
+9 реакция,опит и бързина
+6 сила ,интелект,чар
-7 енергия,кръв,чакра
Момчето сега трябваше да удари една голяма почивка

момчето напусна площатката

Зимбабве дойде на тренировачната площатка защото искаше да се научи да изполва своята нова корда и за той започна да тренира увързване с корда която му трябваше за Катон: Рюка но джуцу която беше огнения елемент което се подразбираше по името де ГеНИна започна усърдно да се концентрира като гледаше да е много прецизен момчето си представя ше как по кордата минава оган както щеше да прави по нататък но това същтост беше чакрата която той прекарваше по нея .След като момчето се беше концентрирало достатачно в кордата и беше събрало достатачно корда в ръцете си след това концентрира събраната чакра след това я разпредели по кордата отвори очи погледна към дървото започна да скача около него като викаше
- Давай корда и не спираше да убикаля около дървото като се опитваше да го умотае все едно имаше човек на него който трябваше да завърже. но не успя и реши да опита отново.
Момчето знаеше че няма да успее от първи път нищо че беше Е ранг умение но реши щеше да опита пак и след това той започна да се концентрира той бавно бавно се концентрираше и гледаше да е много старателен Зимбабве продължаваше да се концентрира след това започна да събира чакра в кордата и ръцете си той дълго събираше чакра като също бе много старателен и това имаше ефект след като събра чакрата генина разпредели чакрата си и започна да скача около дървото като викаше:-Давай корда и си представяше как завързваше някой за дъровото но той не успя но щеше да опита
Зимбабве започна да се съсредоточава върху кордата замисли се колко ще му е полезно това умение и след това започна да се концентрира той бавно бавно се концентрираше той гледаше да е много старателен в прекарването на чакра през тънката но здрава корда Генина продължаваше да се концентрира след дълга концентрация започна да събира чакра в кордата и ръцете си той дълго събираше чакра също бе много старателен и това голям имаше ефект след като събра чакрата той я распредели на всякаде по ръцете хвана кордата здраво изправи глава и тръгна да скача около дървото като омотаваше кордата около него като чели хващаше някой и в същия момент викаше:- давай корда. като се надяваше този път да успее и зачака оценката на сенсеят .

Браво
Боравене с корда 1 ниво
+6 от всичко

Зимбабве отиде при сенсея си и развалнквано каза:-
- Сенсей искам да усвоя Катон: Рюка но джуцу вече съм усвойл боравене с корда и ми остава само часта със прекарването на огъня по нея момчето знаеше че тази техника ще му е много полезна в битка както и в битките за чуунинския испит. Зимбабве си помисли че след като е научил катон:гуокау но джутсо тази техника няма да е чак толкова труда все пак всичко е оган ! Зимбабве застана посредата на площадката срещу едно дърво сложи едно чучело отново го заби с кунай както при тренировката за кордата и момчето започна да се концентрира това му бе най скучната част но и беше едно от най-важните стъпки за тази и изобщо за техниките . Зимбабве се съсредоточаваше върху джуцуто което трябваше да учи той а именно Катон: Рюка но джуцу. Нинжата усети че вече е изхвърлил всичко от главата си и бавно бавно премина към събирането на чакра той се съсредоточи и започна да събира чакрата си на всякаде в тялото си като най много в ръцете краката и стомаха за да може да искара хубав оган още първия път . ЗИмбабве събираше чакра и не мислеше за нищо друго освен джуцуто той събираше и събираше докато не сметна че е достатачно след това Зимбабве събра чакрата и започна да я разпределя и след като се справи и с разпределянето момчето дигна глава погледна остро към чучелото след това скочи напред изкара корда и започна да скача около дървото за да завърже чучелото момчето използваше помоща на чакрата си след като завърза дървото момчето хвана началото на кордата с оста погледна към дървото пое дълбоко въздух след това изпрати събраната чакра в стомаха му нагоре към остата като правеше сииловете във същия момент момчето извика с пълен глас:
- Катон: Рюка но джуцу но нищо не се получи излезе малак оган но дори не оцели кордата
Зимбабве не беше изобщо доволен но нямаше да се отказва още на първия опит и отново започна да се концентрира като скоро достигна върховна концентрация беше изхвърлил почти всичко от главата си освен името на техниката.След като момчето разбра че се е концентрирало достатачно започна да събира чакра и той събираше събираше и след малко спря защото не искаше да си изхаби всичката чакра още на втория опит с;ед това започна да я разпределя на трите най-важни места първо в краката после ръцете и накрая в стомаха за да можеше да искара големия пламак след това дигна глава погледна към чучелото и тръгна към него после направи един два скока като омотаваше чучелото за дървото като беше доста прецизен след това лапна кодрата с уста отдалечи се пое дълбоко въздух и изпрти събратана чакра в стомаха си нагоре към гърлото докато правеше знаците и извика - Катон: Рюка но джуцу като се опита да прокара огъня по кордата и да изпепели чучелото . но не успя и опита отново

Това явно нямаше да стигне за да успее с джуцуто затова отново започна да се концентрира това му бе най гадната част от изучаването на техниката
Винаги се започваше по този начин и той отнемеше най много време зимбабве го мързеше да учи нови техники точно заради тази част и момчето започна да се съсредоточава върху джуцуто което трябваше да направи а именно Катон: Рюка но джуцу генина успя да се концентрира и бавно бавно премина към събирането на чакра той се съсредоточи и започна да събира чакрата си Зимбабве събираше чакра и си мислеше само за джуцуто той събираше и събираше след това той реши че е събрал нужната чакра и започна да я разпределя това също не му отнемаше малко време и след като се справи и с разпределянето момчето отвори очи и погледна с изострен поглед напред той изкара корда започна да скача около дървото като хвърли кордата с помощта на чакрата си и той завърза чучелото за дървото като началото на кордата беше в устата на младото момче след това зимбабве хвана кордата с двете си ръце пое дълбоко въздух и изпрати чакра от стомаха си нагоре към остата му като през тува време направи силовете отново хвана кордата с двата си пръста и на двете си ръце и със все сила извика:- Катон: Рюка но джуцу!
момчето се замисли за живота след като си помисли момчето стана и започна да се концентрира това му бе най умразния елемент от правенето на джуцу постоянно се започваше с него и той отнемеше най много време момчето се съсредоточаваше върху джуцуто което трябваше да направи той а именно Катон: Рюка но джуцу генина успя да се концентрира и бавно бавно премина към събирането на чакра той се съсредоточи и започна да събира чакрата си до нужните дупки в неговото тяло Генина събираше чакра и си мислеше само за джуцуто той събираше и събираше с цел да успее да събере по бързо но по важното беше да се справи според себе си той събра чакрата и започна да я разпределя това също не му отне малко време и след като се справи и с разпределянето момчето отвори очи и погледна с изострен поглед напред той изкара кордата си и тръгна да скача около дървото като хвърляше кордата с помощта на чакра след това той завърза чучелото за дървото хвана кордата с уста пое дълбоко въздух
И запрати чакрата нагоре към гърлото си в съшия момент момчето направи нужните сиилове хвана кордата с двата си пръста на ръцете и извика катон: -Рюка но джуцу! Като се упита да създаде огромен пламак който да се придвижи по кордата до дървото

Момчето почти бе научил техниката

младото момчето нямаше да се откаже никога и на свой ред отново започна да се концентрира това му бе най умразния част от правенето на техниката както го е казвал и преди постоянно се започваше с него и той отнемеше най много време момчето се съсредоточаваше върху джуцуто което трябваше да направи той а именно Катон: Рюка но джуцу генина успя да се концентрира и бавно бавно премина към събирането на чакра той се съсредоточи и започна да събира чакрата си в неговото тяло нинджата събираше чакра и си мислеше само за джуцуто той събираше и събираше с цел да успее да събере по бързо но по важното беше да се го прави прецизно а не бързо когато реши че е събрал нужната чакра и започна да я разпределя това също не му отне малко време и след като се справи и с разпределянето момчето отвори очи и погледна с изострен поглед напред той изкара кордата си отново скочи към дървото и започна да я хвърля с цел да омотае чучелото за него като използваше чакрата си която беше прекарал по тънката корда след това вдиша дълбоко испрати чакрата нагоре към остата направи нужните сиилове хвана отново кордата с ръце и извика :
- Катон: Рюка но джуцу но това беше отново не успешен опит

момчето започна доста сериозно да се задъхва личеше си че бе изморен от тази тренировка но той не трябваше да се отказва така той тренираше и своята издръжливост младото момче застана на колене и си каза "няма да се откажа ако искам да победя всички на чуунинския испит трябва да се справя и с това джуцу без да спирам" след тези думи той се мотивира невероятно много вдигна глава и си каза "ще успея въпреки всичко!!!" той изправи поглед и започна да се концентрира това му бе най умразния елемент от правенето на джуцу постоянно се започваше с него и той отнемеше най много време момчето се съсредоточаваше върху джуцуто което трябваше да направи той а именно Катон: Рюка но джуцу генина успя да се концентрира и бавно бавно премина към събирането на чакра той се съсредоточи и започна да събира чакрата си до нужните дупки в неговото тяло Зимбабве събираше чакра и си мислеше само за джуцуто той събираше и събираше с цел да успее да събере по бързо но по важното беше да се справи според себе си той събра чакрата и започна да я разпределя това също не му отне малко време и след като се справи и с разпределянето момчето отвори очи и погледна с изострен поглед напред той изкара корда и хвърли с помоща на чакра той завърза чучелото за дървото като началото на кордата беше в устата на умореното момчето след това момчето направи знаците пое въздух запрати чакрата нагоре към остата си и с пресълхнало гърло извика:
Катон: Рюка но джуцу като и този път не се получи нищо

Момчето успя.
+Катон: Рюка но джуцу -7 чакра
+8,сила,бързина,реакция
+4 от останалото
-6 времена енергия

зимбабве отиде при сенсея и каза искам да науча Karasu Bunshin no Jutsu - Crow Clone Technique спокойно знам как се прави поне до някаде .


Момчето зае позиция по ръстегна се и каза тази техника ще ми е много полезна пък и съм намислил нещо след това с нея .
Момчето започна да се концентрира като затвори очи и се опитваше да не мисли за нищо друго освен за техниката и как да я усвой по бързо .След НякоЛко Минутки момчето реши че се е концентрирал достатачно.това беше най-гадната част от техниките но тя свърши поне за този опит .След това момчето започна да събира чакра той направи нужния знак и започна да я събира на сякаде по тялото си защото после от чакрата щеше да създаде клонинга .момчето събираше и събираше .След малко момчето спря защото не искаше да устане без чакра още от първия опит разпредели събраната чакра на всякаде по тялото си и след това момчето си каза сега започваме най-сложната част от техниката преобразуване от чакрата в клонинг идентичен на него . И момчето започна да я изкарва и поставя до него като искаше да създаде един само един поне за сега гарванов клонинг .Момчето направи нунжните сиилове искара сичката чакра която беше събрал и се опита да я трансформира в клонинг момчето беше много усърдно концентриран за да не згреши изгради формата на клонинга и след това момчето извика.
Karasu Bunshin no Jutsu - Crow Clone Technique но това беше неуспешен опит.Зимбабве не очакваше и повече все пак това беше едва пърия му опит момчето седна да си почине за малко докато седеше той гледаше чудестните звезди който изгряваха на вън след това момчето се усети че се е стъмнило и си каза боже вечер е трябва да побързам изправи се и започна да се концентрира като затвори очи и се опитваше да не мисли за нищо друго освен за техниката и как да я усвой по бързо .След няколко Минутки момчето реши че се е концентрирал достатачно.това беше най-гадната част от техниките но тя свърши поне за този опит .След това момчето започна да събира чакра той направи нужния знак и започна да я събира на сякаде по тялото си защото после от чакрата щеше да създаде клонинга .момчето събираше и събираше .След малко момчето спря защото не искаше да устане без чакра още от първия опит разпредели събраната чакра на всякаде по тялото си и след това момчето си каза сега започваме най-сложната част от техниката преобразуване от чакрата в клонинг идентичен на него . И момчето започна да я изкарва и поставя до него като искаше да създаде един само един поне за сега гарванов клонинг .Момчето направи нунжните сиилове искара сичката чакра която беше събрал и се опита да я трансформира в клонинг момчето беше много усърдно концентриран за да не згреши изгради формата на клонинга и след това момчето извика.
Karasu Bunshin no Jutsu - Crow Clone Technique момчето само виждаше че има напредак но не беше достатачно момчето беше много радостно от една страна че учи толкова яко джутсо а от друга беше малко ядосан защото направи два опита а почти нищо. След това момчето зае позиция отново започна да се концентрира като се опитваше да не мисли за нищо друго освен за техниката и как да я усвой много по-бързо .cлед няколко минутки момчето реши че се е концентрирал достатачно.това беше най-гадната част от техниките но тя свърши поне за този опит .След това момчето започна да събира чакра той направи нужния знак и започна да я събира на сякаде по тялото си защото после от чакрата щеше да създаде клонинга .момчето събираше и събираше .След малко момчето спря защото не искаше да устане без чакра още от първия опит разпредели събраната чакра на всякаде по тялото си и след това момчето си каза сега започваме най-сложната част от техниката преобразуване от чакрата в клонинг идентичен на него . И момчето започна да я изкарва и поставя до него като искаше да създаде един само един поне за сега гарванов клонинг .Момчето направи нунжните сиилове искара сичката чакра която беше събрал и се опита да я трансформира в клонинг момчето беше много усърдно концентриран за да не згреши изгради формата на клонинга и след това момчето извика.
Karasu Bunshin no Jutsu - Crow Clone Technique и момчето падна на земята като видя какво подобие на клонинг направи . МОмчето си помисли че сигорно няма да бъде много лесно но вече беше започнал и нямаше начин да се откаже пък и той не го искаше. и след това момчето започна да се концентрира усърдно. След НякоЛко Минутки момчето реши че се е концентрирал достатачно.това беше най-гадната част от техниките но тя свърши поне за този опит .След това момчето започна да събира чакра той направи нужния знак и започна да я събира на сякаде по тялото си защото после от чакрата щеше да създаде клонинга .момчето събираше и събираше .След малко момчето спря защото не искаше да устане без чакра още от първия опит разпредели събраната чакра на всякаде по тялото си и след това момчето си каза сега започваме най-сложната част от техниката преобразуване от чакрата в клонинг идентичен на него . И момчето започна да я изкарва и поставя до него като искаше да създаде един само един поне за сега гарванов клонинг .Момчето направи нунжните сиилове искара сичката чакра която беше събрал и се опита да я трансформира в клонинг момчето беше много усърдно концентриран за да не згреши изгради формата на клонинга и след това момчето извика.
Karasu Bunshin no Jutsu - Crow Clone Technique и зимбабве зачака оценката на сенсеят си. като се надяваше да имаше по голям резултат

Момчето беше на половината на техниката

Зимбабве се зарадва че сенсеят му каза че е напреднал и това му вдъхна още сили . плана на момчето относно тази техника беше за чуунинския испит наскоро той научи боравене с корда и Катон:рюка но джуцу и си помисли че ще му е по лесно ако може да прави клонинги и да приложи това джутсу от няколко страни .
Момчето започна да се концентрира като затвори очи и се опитваше да не мисли за нищо друго освен за техниката и как да я усвой по бързо .След Николко Минутки момчето реши че се е концентрирал достатъчнотова беше най-гадната част от техниките но тя свърши поне за този опит .След това момчето започна да събира чакра той направи нужния знак и започна да я събира на всякаде по тялото си защото после от чакрата щеше да създаде клонинга .момчето събираше и събираше .След малко момчето спря защото не искаше да остане без чакра още от първия опит разпредели събраната чакра на всякъде по тялото си и след това момчето си каза сега започваме най-сложната част от техниката преобразуване от чакрата в клонинг идентичен на него . И момчето започна да я изкарва и поставя до него като искаше да създаде един само един поне за сега гарванов клонинг .Момчето направи нужните сиилове изкара сичката чакра която беше събрал и се опита да я трансформира в клонинг момчето беше много усърдно концентриран за да не сгреши изгради формата на клонинга и след това момчето извика.
Karasu Bunshin no Jutsu - Crow Clone Technique момчето виждаше че има напредък но имаше по какво да се работи.Момчето седна да си почине до едно дърво защото не искаше да припадне точно когато научаваше техниката момчето знаеше че наистина малко хора знаят този тип клонинги и това щеше да му е в голямо предимство пък и тази техника имаше и друга тайна когато направиш знак тигър и клонинга става на гарвани. Зимбабве отново зае позиция и започна да се концентрира като се опитваше да не мисли за нищо друго освен за техниката и как да я усвой .След няколко минутки Зимбабве реши че се е концентрирал достатъчно.Това беше най-гадната част от техниките но тя свърши поне за този опит .След това момчето започна да събира чакра той направи нужния знак и започна да я събира на всякъде по тялото си защото после от чакрата щеше да създаде клонинга .момчето събираше и събираше .След малко момчето спря защото не искаше да остане без чакра още от първия опит разпредели събраната чакра на всякъде по тялото си и след това момчето си каза сега започваме най-сложната част от техниката преобразуване от чакрата в клонинг идентичен на него . И момчето започна да я изкарва и поставя до него като искаше да създаде един само един поне за сега гарванов клонинг .Момчето направи нужните сиилове изкара сичката чакра която беше събрал и се опита да я трансформира в клонинг момчето беше много усърдно концентриран за да не сгреши изгради формата на клонинга и след това момчето извика.
Karasu Bunshin no Jutsu - Crow Clone Technique и момчето се зарадва че се приближава към успеха но той имаше още да поработи над гарвановия клонинг
След това момчето легна и започна да гледа изгряващото слънце като си мислеше колко прекрасни неща има на този свят както и за приятелите и семейството му .Момчето стана и започна да се концентрира усърдно. След Няколко Минутки момчето реши че се е концентрирал достатъчно това беше най-гадната част от техниките но тя свърши поне за този опит .След това момчето започна да събира чакра той направи нужния знак и започна да я събира на всякъде по тялото си защото после от чакрата щеше да създаде клонинга .момчето събираше и събираше .След малко момчето спря защото не искаше да остане без чакра още от първия опит разпредели събраната чакра на всякъде по тялото си и след това момчето си каза сега започваме най-сложната част от техниката преобразуване от чакрата в клонинг идентичен на него . И момчето започна да я изкарва и поставя до него като искаше да създаде един само един поне за сега гарванов клонинг .Момчето направи нужните сиилове изкара сичката чакра която беше събрал и се опита да я трансформира в клонинг момчето беше много усърдно концентриран за да не сгреши изгради формата на клонинга и след това момчето извика.;-
Karasu Bunshin no Jutsu - Crow Clone Technique

Искам да науча Шиши Рендан.Знам как се прави.

Тогава Узумаки Качини се концентрира още повече за да може да направи джуцуто което искаше.Той седна на земята хем да си почине хем да се концентрира по-добре.Той се задълбочи далеч в мисълта си и в своите спомени.Той още веднъж си спомни за баща си и нинджите които го бяха убили.Момчето си помисли че когато научи джуцуто и когато си почине след него да отмъсти на тези които бяха убили баща му.Той сега се ядоса още повече но се успокои защото когато е ядосан нищо нямаше да постигне с джуцуто.Той още веднъж се сети за неговият приятел който му беше направил това джуцу и Узумаки беше в болницата няколко седмици...след като излезе от болницата Узумаки видя приятеля му как прави това джуцу на едно чучуло както него сега.И го беше попитал как да направи Шиши Рендан.Приятелят му беше обяснил че трябва да захвърли всикчи други мисли и да мисли само за джуцуто.След което да се концентрира и да събере чакра в тялото си.След тези спомени Узумаки започна да мисли само за техниката която учеше сега...Узумаки се отвори очи и се изправи.Момчето беше пораснало с няколко сантиметра.То разтеше от ден на ден и ставаше все по-високо...Узумаки сега се концентрира и мислеше само за джуцуто.Той събра чакрата си в своите крака и своето тяло за да има повече шанс при изпълнението.В момента настана гробна тишина.То така и трябваше за да може момчето да се концентрира по-добре.Той не мислише за нищо друго освен за Шиши Рендан.Когато той се концентрира се засили към дървото удари чучулото и скочи да направи техниката.Той видя че...Узумаки се раздразни заради своят неуспех но продължи да опитва...момчето се успокои защото се беше разгорещил Смях Той започна да опитва и опитва да прави джуцуто без никаква почивка.Е почиваше от време на време като се чувстваше измурен.Узумаки се засили към чучулото и го изрита със всичка сила след което скочи и започна да го удря за да направи дуцуто.След това той започна отново.Той се затича към чучулото и го ритна със пълна сила.Но тъй като това джуцу беше тайджуцу Узумаки започна да прави няколко клякания за да могат краката му да свикнат.След това започна да рита едно дърво.Той направи десет-двадесет удъра с крак и след това отново започна да прави джуцуто...Той се затича към чучулото.Първо бавно после още по-бързо и накрая колкото се може по-бързо.Той го изрита във въздуха и го зачака да падне и пак да го изрита.Той го риташе нагоре надолу три-четири пъти и след това седна да си почине.След като си почина той отново се изправи да направи джуцуто...той се затича към чучулото и го ритна.След това той скочи и започна да го удря със сякъкви удъри за да можже после да го направи както трябва...той отново се засили към чучулото отново го ритна във въздуха и отново започна да го цапардосва както му падне във въздуха.След това той се успокои защото беше развълнуван.След което той се засили към чучулото със пълната си бързина.Той го ритна със всички сили високо-високо и скочи да направи Шиши рендан.Той видя че...Узумаки не каза нищо...само направи една смешна физиономия която разсмя сенсея.Узумаки се успокои,но имаше чувството че трябва да се откаже от това джуцу,но беше стигнал твърде далеч че да се откаже.Узумаки седна на земята.Кръстоса краката си и се концентрира.Той седеше безмълвен пет-десет минути.След това той отвори очи и се изправи с готовност да направи джуцуто което вече му късаше нервите но Узумаки не искаше да се отказва,защото му оставаше още малко.Или поне той така си мислеше.Незнайно защо той направи Sandaa Saburu-Thunder Saber.Дори и той незнаеше какво прави...След това той започна да удря по едно дърво да изкара яда си за дето не бе успял да направи джуцуто толкова много пъти. Той си мислише " Крайно време е да го науча! Но защо не мога :/ ?! Опитвам всичко само да го направя. Може би трябва да се предам? НЕ!" Той се концентрира и се засили към чучулото с учудваща бързина макар че момчето беше доста измурено от толкова много пъти провал...той изрита чучулото под брадичката и чучулото извърча във въздуха.Узумаки скочи и започна да удря чучулото със всякъкви удъри.След това той отново повтори операцията (така да се каже) Засили се към чучулото и го изрита много здраво.След това той отново скочи и започна да го пердаши във въздуха.След като свърши той започна да удря по едно дърво точно движенията на Шиши Рендан които неговият пряител беше правил.Узумаки нямаше намерения да се отказва скоро затова продължи да се труди със всички сили и без да мисли за нищо друго освен за джуцуто...той почувства умората която бавно по бавно започваше да овладява неговото тяло и неговият дух.Той тренираше неуморно и без почивка.Той почиваше само когато беше много измурен.Той започна да прави няколко лицеви опори и след това направи няколко клякания.След това той се засили към чучулото без да го рита във въздуха а само да удря чучулото с юмруци и ритници.След това той се засили към чучулото изрита го във въздуха и скочи да направи джуцуто.Той видя че...

Момчето успя
1.Karasu Bunshin no Jutsu - Crow Clone Technique-8 чакра
+ 8 от всичко
- 10 енергия
Отиди да си починеш или да ядеш нещо

Момчето беше на половината

Момчето се измури въпреки че външно не му личеше.Идеше му да припадне но се въздържа и продължи с тренировките защото трябваше да научи Шиши рендан.Ако искаше да вземе Остриетата Райга той имаше нужда от нещо друго освен Sandaa Saburu Thunder Saber.Затова той трябваше да го научи въпреки усилията които му костваха!Той се засили към чучулото и го изрита във въздуха.Когато чучулото падаше Узумаки отново го ритна и чучулото отново отиде във въздуха...той повтори това няколко пъти.И всеки път чучулото отиваше по нависоко.Узумаки беше вече доста измурен,но той трябваше да продължи за да може да научи Шиши Рендан което беше доста трудно или поне така той си мислеше.Той започна да удря по дърветата със Sandaa Saburu Thunder Saber но и той незнаеше защо...явно просто да го упражни...Узумаки трябваше да научи Шиши Рендан колкото се можеше по-бързо защото той беше доста измурен и щеше да изгуби съзнание...а той не искаше това да стане преди да е научил техниката...Той се замисли като беше малък като гледаше по-големите нинджи колко бяха силни.И му се преискваше и той да стане толкова силен колкото тях...но той все още беше Генин от селото Кири но смяташе да промени това...Той захвърли тези мисли защото трябваше да се съсредочи върху техниката която учеше в момента.За да я научеше гладко той не трябваше да мисли за нищо друго освен за Шиши Рендан или за техниката която учи (която и да е). Той се засили към чучулото и го ритна здравата...Той скочи подир него и започна да го налага с какви ли не удари.След като слезнаха на земята-момчето и чучулото Узумаки постави чучулото готово за следващ удър...Момчето започна да удря ритници,юмруци във въздуха сякаш се биеше с някой невидим човек...но той просто тренираше... Смях тогава Узумаки се засили към чучулото и започна да го налага.След като си помисли че ще успее да направи джуцуто Узумаки се засили към чучулото и го удари под брадичката.Чучулото извърча във въздуха и започна да го налага.Той видя че...Тогава той се зарадва но не го показа външно.Сега той трябваше да наблегне на удърите във въдуха...затова той щеше да упражнява само това.Затова той започна да скача във въздуха и да удря някъде си за да може после да направи джуцуто...Той изрита чучулото под брадичката и започна да го удря като побъркан за да освои останалата част от техниката.Той седна за няколко минути на земята защото беше толкова измурен от Шиши Рендан че му идеше да припадне....но той остана в съзнание.След като си почина малко Узумаки се изправи и беше в готовност да направи техниката както подобава.Той започна като хвърляше камъчета които намираше по земята и ги хвърлчше във въздуха и след това ги риташе още по нависоко от колкото бяха хвърлени...След това той започна да удря по някакво дърво което вече беше потрошено от неговата техника - Sandaa Saburu Thunder Saber...След като свърши и с това момчето започна да прави лицеви опори и малко коремни преси... но и той незнаеше с какво щеше да му помогне това...Узумаки се затича към чучулото и го изрита така силно че то извърча във въздуха и повече не се върна Плезене (базик) той скочи и започна да прави движенията от джуцуто,но не му беше никак лесно...след това той повтори операцията или процедурата (абе се тая) и след това седна да си почине за няколко секунди.Той легна на земята и погледна небето...то беше синъо без нито едно облаче...Тогава момчето - Узумаки се изправи и продължи с тренировките които доста го изтощаваха...но той не смяташе да се отказва току-така.Затова той продължи да опитва и опитва...Узумаки се сети още нещо което правеше неговият приятел.То гласеше това: "Когато го правиш трябва да вложиш всичката си енергия и чакра ако не ти остава много разбира се.Иначе ако не трябва да разпределяш своята енергия и чакра равномерно!Това е доста важно ако не искаш да загубиш съзнание...докато правиш техниката." След това Узумаки се затича към чучулото изрита го под брадичката,скочи и започна да го удря във въздуха.Той извика : Шиши Рендан! - момчето видя че.... не е успял...Момчето беше много развълнувано защото му оставаше още малко да научи техниката която искаше да научи...Той се концентрира и седна на земята защото беше доста измурено...Узумаки затвори очи...той се замисли дълбоко...беше тялом там където тренираше на тренировачната площатка но духом го нямаше...той беше някъде из въздуха и беше дълбоко замислен за нещо...тогава нещо обезпокои мълчанието...беше комар...Узумаки замахна да го убие...но комара излетя и момчето си удари шамар за дето не бе уцелил комара и за което съжаляваше защото сега бузата му беше зачервена...След това Узумаки отвори очи и се изправи на крака.Той се концентрира и се засили към чучулото.Той го удари под брадичката и чучулото излетя във въздуха.Узумаки скочи и започна да удря чучулото след което го повали на земята със унищожителен юмручен удър.След това момчето отново изрита чучулото и то отново излетя във въздуха.Узумаки скочи и започна да налага чучулото с невиждани удъри които доста боляха но чучулото не усещаше защото не беше истинско...Узумаки се измури и седна на земята да си почине.След това той легна и погледна към небето.То беше синъо,нямаше много облаци имаше няколко птички които кръжаха над момчето.Дори една кацна на рамото му.След което Узумаки се изправи и продължи с упражненията.Той правеше джуцуто отново и отново само за да го направи гладко.Узумаки се засили към чучулото и го изрита във въздухът.След това момчето скочи и започна да налага чучулото с много силни удъри които щяха много да наранят някой жив човек, но това беше чучуло и то не усещаше нищо...Узумаки удари чучулото с лакят и чучулото се просна на земята...Момчето нещо се ядоса и започна да прави Sandaa Saburu Thunder Saber където му падне, но той се успокои и се концентрира върху Шиши Рендан.Узумаки седна на земята за да си почине той знаеше че му остава още малко и не искаше да се отказва.Момчето се изправи и продължи да тренира техниката която си бе нагърбил...Узумаки се концентрира,концентрира всичката си енергия и чакра и се засили към чучулото.Той го изрита във въздухът и скочи да направи техниката. Той видя че...

Момчето успя
+Шиши ренда-7 енергия
+7 от всичко без ителект
+4 интелект
ПП.Добавиям ти ги

Зимбабве пристигна на площатката и каза :-Здравейте сенсей време е и аз да потренирам.
За барзина и реакция: Момчето без да чака започна да бяга около игрището като правеше кръговете колкото можеше по от края като гледаше да не си спестява и сънтиметар след 10 минути усърдно бягане той си каза :-Нека сега да го направим по трудно извади повечето си кунай и експолозивни бележки залепи ги за кунайте след това ги метна по сяко едно дърво метна няколко димни гранати и си каза е това се нарича тренировка и тръгна да бяга през капаните момчето се движеше изумително бързо въпреки че не виждаше нищо на всякаде от кадето минеше момчето гърмяха експлозивни бележки ,но те не ги спираха тогава един кунай тръгна да лети към него и точно преди да го одари момчето направи джуцо замяна и се измъкна на косам след това продължи да бяга след като изгармяха сички експолозивни бележки зимбабве си каза сега да опитаме нещо още по трудно и залепи експолозивни бележки на земята на около 1 метар растояния една от друга след това Зимбабве заби няколко куная в земята и започна да прави това което беше намислил а то беше да мине през всички експлозивни бележки като използваше само салта и да събере сички кунай по пътя .Зимбабве се засили скочи и започна да прави салта и едновремено внимавайки да не испусне някой кунай или някоя експлозивна бележка да го гръмне докато минаваше той правеше найстина рисковани движения той минаваше на съвсем близко до експлозивните бележки беше му исклиочително трудно но за него това нямаше голямо значение.След като момчето премина през цялата минирана площатка момчето скокна на крака утиде пийна малко вода и след това каза сега да потренираме с други опражнения.
Момчето взе няколко мишени и отиде на едно място кадето имаше наредени дървета в кръг то нареди мишените на всякаде по дърветата и след това слезе на земята в едната ръка хвана 5 куная (намести си ги между пръстите ) а в другата 5 шурикена (отново между пръстите)
момчето се концентрира запомни каде са мишените затвори очи скочи във въздоха превъртя се надолу с главата и докато падаше надолу момчето метна уръжията си към мишените без да гледа и като стъпи отново на земята той си отвори очите и за негово измусление беше уцелил почти сички мишени с исклиочение на 2,3 но това нямаше значение се пак го правеше за пръв път.момчето събра уръжията който намери върна се при сенсея и каза ще седна малко да си почина и продължавам след 15 минутна почивка зимбабве се изправи и каза сега да потрнираме още малко : За Сила Момчето отиде до едно дърво и започна да прави поредици удари с крака и ръце момчето удряше и удряше и така около 30 минути ръцете му вече бяха целите в рани а краката в синини но това не му попречи и продължи след малко момчето си махна тежестите от краката за да ускори ударите и продължи с ударите още около петнадесет минути
и си каза край за сега немога повече отиде и седна на пейката да си почине .

Узумаки също реши да тренира.Затова той започна със своята Двойна тренка.


ТРЕНКА ЗА БЪРЗИНА И РЕАКЦИЯ (ДВОЙНА ТРЕНКА)

ТРЕНКА ЗА БЪРЗИНА

Узумаки искаше да направи още една тренка за бързина. Защото знаеше че бързината му е малко, но също и реакцията. И така момчето реши да направи отново двойна тренка за двете, така щеше да напредне много по – бързо. И Узумаки започна отново първо с бързината. Момчето реши тази тренка да е много голяма. Затова той трябваше да направи сто обиколки около тренировачната пловщатка. После да направи както миналият път за реакция. Само че втория начин. Със спокойството. Момчето започна. Момчето се справяше просто превъзходно, той не се измори въпреки всичките си предишни тренки които беше направил, но и обиколките които сега направи са малко. Момчето беше стигнало след известно време до двайсет. Узумаки нямаше намерения да се отказва, все пак на ли искаше да стане силен а ако се отказваше до никаде нямаше да стигне, и така момчето продължи трийсет. Момчето отново не се отказа и продължи с мачителните обиколки. Те не бяха много мачителни защото той не беше изморен. (Ех, беше малко все пак беше правил доста тренки и сега когато правише още тренки малко се беше изморен. ) Но сега момчето продължи. Момчето трябваше да продължава с обиолките четирийсет. Узумаки отново нве се отказа и продължи да тича като си мислише за много неща. Най – смисленото нещо което си мислише беше чуунинския изпит които идваше, за да стане по силен за него той трябваше да стане много силен и да прави много тренки и да знае много техники. Но сега момчето беше на вълна тренки и да се учи да борави по – добре с разни уръжия, но наай – вече тренки. А сега Узумаки ородължи да тича петдесет. Момчето искаше да може много бързо да стане бърз и да има много голям интелект – ( интелекта означава колко ум имаш в главата. Това също беше много голямо значение в битка и на всякъде другаде особено на мисии. Затова Узумаки продължи с обиколките като не мислише много. Като стихна седемдесет. Момчето беше много щастливо защото не се беше изморилло много, все пак ако беше някой не опитен ( Узумаки не искаше да се фука ) щеше да се исмори на пърата или втората обиколка. Момчето искаше да стане много бързо и умно, а това ставаше с много тренки и опорита работа, също ставаше и със мисий, обаче тези мисий бяха доста гадни и тежки. И затова момчето искаше да стане бързо и умно с тренки. Затова Узумаки продължи да тича и да прави обиколките си.. Узумаки беше доста радостен есе пак тя беше направила много обиколки и Узумаки не беше кой знае колко изморен. Но естествено имаше и още доста обиколки не се знаеше, а и имаше ощ един етап на тренката той беше за интелекта му. Но за негово много голямо щастие тогава си почиваш ( тоест във втория етап на своята тренка в повечето време – през цялото време той седи и чака нещо да се скучи и той да реагира колкото се може по – бързо. А сега момчето продължи да прави своите обиколки. Узумаки знаеше че и остава само десет обиколки и момчето нямаше никакво намерение да се отказва, нито пък да увиличава темпото, защото ако се пренатовари много може да припадне, въпреки че не беше изморен. Но сега той трябваше да продължаваосем, девет сто. Узумаки свърши с първия етап на своята тренка бързина. Следва другия – интелект.


ТРЕНКА ЗА РЕАКЦИЯ

(ВТОРИ ЕТАП)

Сега следва втория етап на неговата тренка – за реакция. Узумаки беше решeн да направи като миналия път, когато отново прави двойна тренка. Момчето отиде да седне до дървото. Като седна там, той се концентрира и пак се концентира, и зачака нещо да се случи. Докато седеше и чакаше момчето много мислише да ли този път ще се случи нещо за което можеше да реагира много – по – добре от
предишния път . Узумаки се надяваше като предишният път никой да не го притеснява, защото спокойството сега беше най – важното. Той си затвори очите и зачакаа много търпеливо нещо да се случи.Докато чакаше да се случи, той си мислише въпреки че много не беше заинтересована от това което си мислише: то беше за всичките мисии и тренки които е правил, всичко. Да ли си е струвало мъчението на мисийте или пък упоритоста му когато се учи на нови техники или може би това че не се отказва, на тренките въпреки че е много изморен. Но след малко, той не мислише за това. Имаше много по – важна работа в момента, и това беше сега което правеше. Явно днес можеше да се каже че не и беше ден, защото облака които закрикраваше слънцето свърши и слънцето отново почна да блести в очите на Узумаки. Но момчето не мислише много за това. Той си отвори за муг очите да види какво става и после си ги затвори много бързо.
Едно листо щеше да падне на главата на узумаки, но той го хвана и то не можа. НО момчето не се отказа въпреки че беше реагирало, на това. Узумаки отново почна да чака да се случи нещо, и да чака. За негово много голяма радост никой не минаваше около него, защото той веднага щеше да загуби концентрацията си.И така момчето отново и отново зачака. Нещо изшумоля в храстите. Той веднага скочи и извади един кунай за безопастност. Но там нямаше никой, само едно коте. Той веднага пребра куная си да не изплаши котето, а после започна отново да чака нещо да се случи. Докато чакаше той си мислише, за този пръстен които и беше на ръката и и беше от дядо и. Откъде му е бил, кои му го е подарил. Но сега не беше времето нито мястото да мисли за това. След малко коремът на момчето почна да каркоро. Той знаше че с гладен стомах няма да може да се съсредоточи внимателно и той трябваше да завърши тренката си.

За зимабве
+7 от всичко
-6 времена енергия,чакра и кръв
За узумаки:
8 интелект и реакция
ПП.Пишете в промени защото сега имам раобота

момчето се запъти към магазина за храна.

Узумаки реши да направи още една тренировка...

I.Тренировка за бързина
II.Физическа тренировка

I.
И започна да прави да прави обиколки на полето.В началото той бе започнал бавно да загрее.Така той направи 10 обиколки след това той започна да увеличава скоростта постоянно .Слънцето го напичаше жестоко и той започна да се поти.С всяко обиколка той ставаше потен и бягаше все по бързо .След близо 1 час бягане Ророноа бягаше много бързо .Спря се за 30 сек разтегна се малко и започна да бяга още по бързо със усмивка.След като направи още 30 обиколки той започна да бяга настрани .Така той направи триситина обиколки и след това седна за 1 минута пое си въздух пийна малко вода.След това стана извади 1 шурикен заби го на едно равно място направи 10 крачки извади друг и го заби след това направи още 10 и пак повтори действието.Застана и се зачуди дали да не забие още един и реши че няма да навреди и отиде и заби още еднин на 8 крачки.След това се върна при първият шурикен пое си дълбоко въздух застана на позиция за бягане и хукна към втория шурикен на спринт когато стигна до него посегна с дясната ръка и докосна земята и се върна към началото колкото се може по бързо.След това той продължи да бяга към третия шурикен на спринт които бе на 20 крачки като този път тялото му бе под наклон да може да стигне по лесно земята и да се върне до началното положение.Когато го стигна докосна земята и затича колкото се може по бързо към началото.След като стигна първия шурикен той пак докосна земята и хукна към последния шурикен които бе на 28 метра.Докато тичаше шишето му с вода падна на земята Узумаки продължи да бяга към последния и когато най накрая го стигна докосна земята и се обърна назад да бяга към първия шурикен .когато стигна до шишето си той посегна да го вземе но му се изплъзна от ръката и продължи да бяга към началото.когато стигна той докосна земята и се втурна към втория шурикен .Узумаки се мъчеше да подържа същото темпо с което бяга до сега и успяваше почти. Стигна шурикена докосна земята и се върна към първия шурикен.Скорости му беше леко намалено но това е разбираемо все пак и след близо няколко секунди той докосна земята и хукна с пълни сили към третия шурикен.когато бяга на там той клекна за да хване шишето си но отново му се изплъзна от пръстите и продължи да бяга към шурикена си този път ще го взема и си го повтаряше постоянно и стигна шурикена докосна земята с лявата си ръка завъртя се и хукна колкото може по бързо към шишето посегна и този път успя га го вземе и продължи да бяга към първия шурикен.когото стигна дом него метна шишето до шлифера си и продължи да бяга.Напарва още 5 Совалки и на седмата той каза стига ми за днес толкова бягане и се отправи към шлифера си и легна целия потен и жаден.Когато легна на шлифера си пийна малко вода и реши да затвори очи за няколко минути за да си почине и да успокои дишането си.

ПП:2-та част ще я копна и ще я сложа щото поста става твърде голям.