Тренировъчна площадка №1

Тук тренираха всички нинджи който още не са си намерили отбор

Той дойде за да разбере,чакрата си..

добре ето ти това листче започвай .

пп.15 реда

Момчето взе лисчето доволен и от чати разочерован от това,че както го мъзреше трябваше и чакра да намира,абе луда тъпня..Поне така си мислеше той,а всъщност от вътре бе адски ядосан на нещо,но не се знаеше,какво..Той си каза:-'/Така разбера ли си,чакрата мисля,да науча нещичко,а след това да се поотпусна някъде,а след това вече ще се запиша при стареца,който е неподкупен,но нека да не гледам много напред в бъдещите си планове и нека се съсредоточа в сегашният момент или по точно в това за откриването на чакра.."/ Той хвана здраво лисчето си,след това започна бавно да прекарва чакрата си вътре,като очакваше скоро да си разбере чакрата,която така усилено търсеше или чакаше,а може да се каже,че толкова време я подхранваше вътре в себе си и сега очакваше да излезе най-накрая ,за да му помага за напред..Момчето притискаше здраво лисчето,като и прекарваше чакрата си в него и скоро очакваше да излезе,но знаеше,че се иска бая усилия да се хвърлят върху това,затова той затвори очи и спря да мисли,за каквото и да е и това му помагаше в концентрацията,като си каза само това:-'/Хммм Скоро ще излезе усещам го,но само трябва да продължа така да вкарвам чакрата си,а и не трябва да се разконцентрирам ,макар и да бъде трудно,след този яд натрупал се в мен,но нека ще успея,нали,налиии Сентори??'/неспираше вътрешно да си вика,като явно му помагаше на концентрацията и бавно и равномерно пръскаше равномерно чакрата си по всяка малка част на лисчето,като очакваше скоро да излезе и да му докаже,че има все пак някаква,чакра и това го караше да се концентрира още повече и още повече,което щеше да е много хубаво и скорошно излизане на чакрата му,но неискаше да получи неприятна изненада за да се окаже толкова труд за-Огнена чакра ...ТОй вкара колкото се може по равномерно и повече чакра като тя му бе ............................!!

листчето се разцепи и това означаваше че има вятарна чакра.

Момчето се зарадва и сега искаше да научи някакво джуцу според чакрата си

Reppushou - Gale Wind Palm на това сългасен ли си

Миса доиде и каза на сенсеят:
-Yo сенсеи..искам да разбера какъв вид е моята чакра :)

Добре и сенсеят подаде едно листче и каза прекарай чакрата си през него.

Зимбабве бе спокоен и даже се радваше,че вече е в суна.Той се усмихна широко и се облегна на близкото дърво.Той започна да го чопли с най-голямо удоволствие...Вече му бе станало като навик на момчето..Сега той реши да направи една хубава тренка,която да му се отрази доста добре.Тя щеше да включва следните неща:
-10 обиколки на тренировъчната площадка
-50 лицеви опори
-100 коремни преси
-70 набиранки на дърво
-40 клякания
-Тренировка с мечовете кусонаги
-Чакра контрол
Момчето реши да ги карапоред,както винаги.Той се приготви,загащи се,викна в знак за готовност и реши да започва.
Първото нещо в списъка бяха обиколките на площадката.Така той щеше да подобри своята бързина и част от реакцията.Момчето си хвана краката,след това се изхрачи и започна да бяга.10 обиколки на игрището бяха малко и момчето щеше да ги избяга доста бързо.Затова,при всяка обиколка той хвърляше шурикени и кунаи на пътя си,за да не се спъва,а да отреагирва...Сега нивото на реакцията тряваше да се подобри много повече.Момчето се усмихна.За жалост,по едно време се бе разсеял и падна на няколко куная.Те бяха забити надолу и той се удари само в дръжките им.Това го облекчи,защото нямаше рани и можеше да продължи да бяга.Когато бе направил вече половината от заплануваното,той се измори,но реши да не спира,защото нямаше да има такъв голям ефект.Той се загледа в една точка и искаше да не се разконцентририва и да продължи да я гледа.Той успя,макар и малко трудно.Оставаха му само още две обиколки на тази тренировъчна площадка...Момчето вече бе усмихнат.Бе преминал повечето и му оставаше съвсем малко.Краката му вече бяха доста изморени и напрегнати,той почти не си ги чустваше,но продължи да бяга автоматично,като робот.Най-накрая успя с първото доста трудно оказало се изпитание.Той вече се бе раздвижил достатъчно и можеше да продължи със следващото упражнение,което беше лицеви опори.
Вече на Момчето лицевите му опори бяха по-приятни,откакто той научи,че с тях се натоврват много части от тялото и така той подобрява драстично уменията си,стига да правеше всичко бавно и внимателно и естествено по план.Отначало младия генин започна да медитира на един камък със свити пръсти.После се отърва от това и реши да започва.Той клекна изненадващо,след което се наведе още повече и внимателно прилепи ръцете си до земята.Сложи ги в подходящата опорна стойка,след което въздъхна.Беше му неприятно да се така,но нямаше какво да се прави.Той се облегна,сложи краката си и вече бе готовда започва.Първата му бе много трудна,понеже той не бе набрал инерция в самото начало.Той започна да се поти като прасе,както винаги.Това за него бе част от недостатъците му,незнайно защо.Слд седмата лицева опора момчето се почуства по-добре и започна да ги прави дори по-бързо отпреди.Той си каза,че усилените тренировки дават резултат и така се почуства още по-добре.След като направи тридесет и пет,започнаха и ръцете му да се измарят сериозно.Той знаеше,че след това му следват коремни преси и куп различни натоварващи мускулите неща,така че трябваше да се стегне.След около още десет минути той направи заплануваните лицеви опори,след което седна малко да си почине,за да възтанови част от силите си.
След малко зимбабве стана,което значеше,че трябва да започне ъс следващото предизвикателство...Това бяха хубавите коремни преси,които той винаги харесваше.Той легна грубо и веднага започна да ги прави.Още преди да е заел нужната поза,той се зае с първата коремна преса...Тя беше лесна.Момчето лесно се навеждаше и пак изправяше.Той трябваше да направи сто коремни преси,а засега той бе направил само 25.Той се напъна.Кръста го заболя и от предишните тренировки.Сега направо се късаше.Той се поогледа,след което отново се стегна и пак започна да прави коремните преси.След около 7 минути стигна до седемдесет и шестата коремна преса.Той бе свикнал да ги прави вече,но главата го болеше.Виеше му се свят от постоянното "нагоре-надолу".За момент той си помисли да спре,след което веднага си го изчисти от главата и продължи тези тренировки.Момчето си пое дъх,след като бе направило всичките.Остана известно време на земята и се загледа в малкото звезди,които скоро изгряха на небесния "таван".След това стана и веднага започна с набиранките на дърво...
зимбабве бе толкова изморен,че тази вечер щеше да спи много добре.Той започна да прави набиранките първоначално бързо,защото нямаше какво да му мисли,но след това се почуства като Исус Христос на кръста...Той си помисли това и започна наистина да се чуства така.Бе опънат и нямаше сили да се мръдне.След това той изяде едно войнишко хапче,след което се почеса с едната ръка,дойде му силата и започна отново да ги прави.Той бавно,но сигурно броеше тези набиранки..Не след дълго той реши да спре,защото даже вече ги бе надхвърлил.Сега той се чустваше добре,тъй като бе загрял,а и бе изял хапчето.Момчето се успокои и премина на кляканията,които бяха малко.
Момчето се замисли дали да продължава нататък,защото се чустваше доста изморен.След това той се ядоса на себе си,че така се колебае.зимбабве поседна малко да си почине и след пет минути бе отново на крака.Той започна да се раздвижва.Бе възтановил част от изгубената си сила.След малко той вече бе направил четири клякания с вдигнати нагоре ръце.На всеки десет клякания,момчето сменяше позата на ръцете си,за да изпита повече напрежение.Той с нетърпение свърши и тези клякания.Последната не бе много сполучлива,но важното бе,че ги бе направил.Сега бе ред на тренировките с меча му кусонаги,които зимбабве така много обичаше и ценеше.
Той се изправи,зае поза и внимателно изкара важното оръжие,които станаха нещо като част от живота му.Той започна да сече с меча си ,за да има по-голям ефект,ако се изправи някога срещу повече от един противник.Това днес целеше момчето.Той бързо и цееустремено замахваше с ярост това оръжие...Те бяха много опасни,но не само за противника,но и за самия него.След като реши,че е направил достатъчно зимбабве се отправи към последното си упражнение за днес,което измаряше най-много.
Момчето трепереше от умора,но нямаше да легне преди да свърши с Чакра контрола.Той преглътна леко и започна.Направи нужния знак,след което чакрата му леко просветна и се изгуби някъде.Той внимателно си представи как я движи,като че ли тя му е робиня.Момчето се почуства по-добре.Той мислеше,че трябва първо да си представиш нещо и тогава да го правиш.Той я събра и се опита бързо да я пренасочи към друга част от тялото.Отначало бе много зле,но като че ли после свикна.След петнадесет минути работа зимбабве легна щастлив от хубавата тренка...

Сенсейката погледна Зимбабве учудено и му каза:
-Браво Зимбабве много си издръжлив

12 бързина
12 сила
и от другите по 11
и 3-то ниво с меча кусонаги
зимам ти 25 енергия

п.п аиде добави си ги

Зимбабве благодари и докато минаваше до нея и подсушна в леглото съм още по издръжлив и момчето продължи спокойно.

Миса дойде на площадката и каза:

-Сенсей тук съм за да разбера вида на моята чакра..

давай ето ти това листче .

Миса много се зарадва че най-накрая ще може да научи вида на чакрата си и да учи най-различни джутсута и така тя взе листчето..пурво се зачуди какво да прави с него понеже беше много развълнувана и забрави но после се сети де..и така тя взе листчето и започна да го гледа...когато го огледа..тя се съсредоточи в него..започна да гледа в една точка и да си представя как го опърли по някакъв начин понеже тя искаше да има огнена чакра..жадуваше за това и така както казах..Миса се съсредоточи в една точка и започна да събира своята чакра..когато тя реши че е събрала достатъчно започна да се опитва да изпуска чакра..тя изпускаше..и изпускаше..имаше голамо самочувствие и постоянно си представяше как да опърли листчето хартия..накрая тя затвори очите си и ги стисна силно..започна да трепери..тя се мъчеше много докато изпуска своята чакра..накрая се отказа защото разбра че нищо няма да стане..отиде да си почине от напрежението..легна под едно дърво така след 3,4 минутки тя си бе починала..стана..въздъхна..разтвори ли секо краката (леко..и това е нормална поза.. ) защото така и беше по удобно..така тя отново взе листчето..затвори очи и започна да си мисли само как го прърли как то се опърля пред нея и тя накрая остава много доволна...събра кураж..отново си стисна очите и започна да събира чакрата си..отново се опитваше да я контролира..отначало не успяваше но след време тя започна да я стабилизира..така тя се научи и да контролира чакрата си..-Но както и дае..тук съм за да разбера вида на моята чакра-каза си Миса наум..така тя събра почти цялата си чакра..съсредоточи се много внимателно върху листа..тя беше много сериозна..с много сериозен и надъхан поглед..постоянно си повтаряше -Аз ще успея,ще го направя,ще се докажа..АЗ СЪМ НАЙ-ДОБРАТА!!!! - тя си повтаряше това защото започна да губи вяра след първия си науспешен опит но сега..сега.. сега не..сега отново си върна самочувствието..Тогава реши че е време да започне да изпуска своята чакра..така и направи..Миса не бързаше..даже напротив правеше го бавно но..сигурно .. И така тя изпускаше и изпускаше чакра..но някък си този път и беше по лесно..така Миса забеляза че листчето започва да трепти..тя много се зарадва и започна да изпуска още повече чакра..и още повече..и още повече...тя стискаше съби и очи и не спираше да изпуска чакра..накрая тя изпусна чакрата която бе събрала..въздъхна тежко и зачака оценката от своя сенсей..да и каже каква чакра има..беше много развълнувана и много се надяваше нейната чакра да е огнена..но все пак това го решава сенсеят каза си тя и попита учителя си: -Е..сенсей каква е моята чакра..? с едно такъв невинен поглед..

момичето имаше водна чакра.

Миса се зарадва че най-накрая ще може да учи по различна чакра и си тръгна доволна..

Миса дойде на площадката и каза срамежливо..:
-Ъ..сенсей..бихте ли ме научили на някакво ново джутсу..

океу за мизо буншин но джуцо какво ще кажеш

Миса много се зарадва че ще учи тази техника..страшно много...защото Тя реши че това би трябвало да е леста техника..защото преди тя бе учила в академията Буншин но джутсу и би трябвало да се справи с техника наподобяваща на нея..Миса дълго мисли над това въпреки че нямаше никаква полза..ако бъдем честни..Миса само си губеше времето умишлено но както и да е...и тъй след няколко минутки Момичето спря да мисли ....реши да се стегне и да започва да учи новата си техника...но как я мързеше..охх..горката мързелана Миса :D ..както и да е каза си тя..-Ще пренебрегна това и ще започна с новата техника..все пак..трябва да стана по силна че много изостанах от другите шинобита..ще вземат д ами се смеят вече..ахх..колко съм жалка...и от окото и падна малка сълза..тя се избърса..подсмръкна леко и направи доста сериозно поглед..-Ще го направя-каза си тя решително на ум..!Тогава застана в обичайната си поза която вече всички знаят..направи знака и си затвори очите за д асе концентрира върху чакрата си,за д аможе да я контролира...тя трябваше да създаде свое копие до себе си (клонинг)...стисна о4ите си и се съсредоточи върху чакрата си...започна да я контролира и се опита да я разпредели за да създаде воден клонинг с еднаквото количество чакра..тогава когато тя беше сигурна в себе си и възможностите си каза: - Мизу Буншин но джутсу!До нея се появи някаква форма от вода..но постоянно се килкаше и неможете да се разбере какво е...даже неможе да придобие и форма на човек..Миса се разочерова,но неискше да спира с опитите си...Тя не се отказа а продъли да опитва..каза си:-Няма да спирам..та това е първия ми опит..нормално е да е неуспешен..!Тогава тя отново застана в позата..направи знака и започна да събира чакра..докато я събираше тя мислеше как да я разпредели с един клонинг..сети се за нещо и реши д аопита..така след като тя събра нужното количество чакра стисна очи..съсредоточи се върхо чакрата си и клонинга който трябваше да направи..концентрира се..и започна да извлича чакра...тя толкова се стараеше че отнея започна да блика чакра//тогава тя беше сигурна че ще успее..разбра точно как да го направи..тя се реши и каза: - Мизу Буншин но джутсу!!! Погледна до себе си и видя отново..нещо което се клатъшка на ляво и на дясно и не прилича на абсолиутно нищо камоли на клонинг....след и този неуспешен опит горката Миса се отчая и реши да си почине и след този неуспешен оппит..отиде под едно дърво и седна на един голям камък..след около 6,7 минутки тя реши отново да започна с опитите си над тази техника..изправи се..застана в обичайната си поза..концентрира се добре над чакрата си..направи знака да събиране на чакра..и започна да събира..тя реши че трябва да събере колкото може повече чакра за да може опитът и да е оспешен най-накрая..така тя започна да сбира чакра..опита се да не се разсейва с нищо и така и направи..махна всички други мисли от главата си и се съсредоточи само над това..смао над контрола над чакрата си..защототя трябваше да го направи..тя имаше нужда да го направи..тя събра почти цялата си чакра..от нея започна да блика синя чакра...тя беше много концентрирана..така след като събра достатъчно количество чакра в себе си..реши че е време да започва да я извилича..тя започна да извлича чакрата си..и този път рабра как да я контролира така че да я разпредели поравно в всеки клонинг..някък си този опит и беше по лесен от другите..тя много желаеше наи-сетне да се справи..мислеше само за това..само и единствето за ТОВАА..!!!Тогава тя направи знака извлече всичката чакра която беше събрала и знаеше че нямаше как да се провали...Тя беше напълно сигурна че ще успее без какпра колебание..имаше всичко нужно за да успее..тя се призотви и извика колкото и глас държи: - МИЗУ БУНШИН НО ДЖУТСУ !!!!!!!! Тя много се надяваше да е успяла най-сетне с тази техника..положи много труд и усилич и в двата си опита такаче много жеалеше опитът и да бъде успешен..тя въздъхна..приготви се..отвори очи и погледна до себе си за да види дали е създала клонинг или не..Миса извърна поглед..и много се учуди като видя че до нея.....

клонинга и едва се държеше на крака но незнайно защо той беше без дрехи дали не искаше да умая сеснеят следващия път може би ще успее

Момичето погледна клонинга си...и като го видя застана пред него и той се засплиока.. ..тогава момичето се изчерви и я хвана ужасен срам.. погледна сенсейя си и каза: -Ъ..сенсей извинете за това..следващия път ще се постарая повече и ще го направя...и може следващия път да съм с дрехи..каза тя и се усмихна леко шумно.. и така..Миса и този път не успя..беше я страх да направи друг опит да не клонинга отново д аизлезе гол..но все пак тя трябваше да го направи..реши д аправи по един опит и да си почива..защото за тази техника наистина трябваше много труд и усилия...и така Миса се реши и застана пред сенсея..направи знака и започна отново да събира своята чакра..тя събира..и събира..и когато реши че е достатъчно тя помисли над това и установи че тя трябва да преобразъва чакрата си във вода за да създаде този воден клонинг правилно..опита се да го направи но все не успяваше..тя много се трудеше понеже трябваше да го направи..та това беше една първата и техника..другите сигурно ще са още по трудни мислеше си тя на ум..както д ае каза си тя и се стегна..тя влагаше много труд и усилия в това да преобразува чакрата си вув вода но все не успяваше..иазведнъж тя явно се концентрира много добре и помисли че го е направила..тя стисна очи и започна да извлича чакрата..тя много се стараеше и бше много внималтелна,Миса не бързаше просто искаше да успее с тази нова техника..така след като тя си помисли че е дошло времето извика силно: -Мизу Буншин Но Джутсу..след като изрече тези думи Миса се задъха и падна на колене..беше се изморила след този опит и чакрата и почти преивършваше..затова тя падна на колене и въздъхна..дори нямаше сили да извърне поглед за да види дали е успяла или не..тя много се надяваше най--накрая да е успяла да направи тази техника..затова понеже нямаше сили на извърне поглед към мястото където трябваше клонинга..тя погледна сенсея и и зачака отговора му..дали тя е направила клонинга или не,.,,,,и все пак тя се надяваше да е успяла след този опит..защото почти нямаше сили..

момичето отново не успя клонинга беше почти перфектен но все още нямаше дрехи и на сенсеят му стана хубаво .

сенсеят и каза браво успя
+мизу буншин но джутсо
+8 от всичко




в същия момент зимбабве отиде при нея и каза мене лично по ми хареса голия клонинг но :Д кфо да се прави и каза аз съм зимбабве а ти